Обратно към: [Избавление][Иван Вазов][СЛОВОТО]

(По Лебрюна)

– Как – викнал едни орел

в удивление дълбоко,

като жабата съзрел

на едно дърво високо –

ази мислех до тоз час,

че крилатите кат нас

могат само да се вдигат

и дотука да пристигат!

Ами ти нема ли страх,

че ще паднеш пак във прах,

ти, една нищожна жаба,

мръсна, клипава и слаба!

Как стигнa тук?

                                 – Аз пълзях!

***

Като фърлих бежливо взор

въз тая книга дива,

аз рекох си: да, трябва тор

и за книжовната ни нива.

***

Това й едва поема.

Във нея смисъл нема.

Но има силна доза

от глупости и проза.

Обратно към: [Избавление][Иван Вазов][СЛОВОТО]