Обратно към: [Избавление][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Там в далечни пущинаци

там под огнен небосвод

гаснат синове юнаци,

гасне младост и живот.

И кат ронят едри сьлзи,

гледат тъмний Север там.

И на ляствичките бързи

шъпнат им едвам, едвам:

Лястовички, я фръкнете

къмто родните гори

и от нази поздравете

наште майки и сестри!

Носете им нашта жалост,

нашта любов и тъга:

ний живяхме тук нахалост

и нахалост мрем сега.

Ох, вий, птички бързокрили,

бързайте, идете там

и от наште гори мили

принесете вести нам!

Та преди да си отидем

от тоз свят, от тоя плян,

вий речете: „Ние идем

от свободния Балкан!“

Обратно към: [Избавление][Иван Вазов][СЛОВОТО]