напред назад Обратно към: [Избавление][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Развалините в Свищов


Не викайте: народа

не е виновен, да;

че никой друг под свода

кат него не страда.

 

Не викайте, о хора!

със тоз отчаян вик!

Не фърляйте позора

въз неговия лик.

 

Вий гледате как бутат

къщя, врати, стени

и как се срамно рутат

хареми, хапсани;

 

как жилищата змейски

се сриват тоя час

и спомени злодейски

изчезнуват пред вас.

 

Вам мило е, така ли?

Заплашвате със пръст!

Пет века сме чакали,

горяхме ний за мъст.

 

Туй турска е светиня,

онуй – агова вещ,

а нашето е тиня

и тор, и смрад вонещ!

 

Нас турчина крадеше,

той бийше ни без жал,

леглата ни мърсеше

и фърляше ни кал.

 

Желал бих аз тогава

да видя тоз протест

и гняв да зачервява

лица ви, както днес...

 

Не псувайте народа

и чувства му свети,

той вижда се в свобода,

той иска да мъсти.

 

Той има право, клетий,

след толко злочестий

на врага си проклети

и мястото да бий.

 

На него е простено

да каже своя яд,

не може той студено

да гледа тоз преврат.

 

Душата му стоплете

със пламенни слова:

пример му покажете

чрез хубави дела!

 

Народът ще й тогава

велик във своя гнев

и днес вълк ако става,

той утре ще е лев.

 

Юли 1877, Свищов

 

 

При превземането Свищов от русите турското население напусна града, обзето от безсмислена паника, след което последва опустошението от българите на оставените му къщи и имоти.

Авторът се сърди на някои свищовски първенци турколюбци, които люто осъждаха постъпката на българите, постъпка естествена при такива обстоятелства и предизвикана от вековни грабежи и унижения, извършвани от турците над българите.

 


напред горе назад Обратно към: [Избавление][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух