напред назад Обратно към: [Пряпорец и гусла][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Мамино чедо


Страшлив Дойчин се показал,

присмяла му се дружина,

Дойчину жалба паднало,

та свойта майка проклина:

 

„От бога, мамо, да найдеш,

задето мен си родила,

кат пусто сърце плашливо

в гърди ми ти си турила!

 

Във люлка йоще – умът ми

с плашила, с мечки... пълн беше

и мойто сърце незлобно

със страх го, майко, поеше.

 

Когато аз се разплаквах,

синът ти сплашен да биде,

безумно ти му крещеше:

„Мълчи! Че турчинът иде!”

 

Снага си мъжка аз имам

и младост йоще, и сила;

но с сърце, мамо, юнашко

защо не си ме дарила?!”

 

1875, септември 26

 


напред горе назад Обратно към: [Пряпорец и гусла][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух