![]() ![]() ЗаветАз, синко мили, умирам, смъртта си близо съзирам. Чуй мойта воля, додето ми йоще бие сърцето.
Не чакай, синко Иване, след мен да найдеш имане, да поменуваш баща си: ти знайш, че бяхме сирмаси.
Не ти оставям дворове, ни стадо сиви волове, ни вдън ковчега паници с пиндари, йоще с жълтици;
ни пълен житник със жито, ни в изба буре честито, да пиеш и поменуваш – благатък ти да добруваш.
Но аз ти, синко, оставям, в наследство тебе дарявам таз само къща прогнила и мойте пусти теглила.
И мойте мьки клетнишки, и мойте сълзи, въздишки – и твойта душа нек пати туй, що изтегли баща ти!
Едно ти само не давам и него не ти прощавам: в тегло кат мене примирай – но роб кат мен не умирай!
1875, декември 1
![]() ![]() ![]() |