|
Обратно към: [Пряпорец и гусла][Иван Вазов][СЛОВОТО] На приятелите ми Г. и А.Приятели безценни изпратих днеска аз и с чувства възхищенни казах им „добър час!”
Идете живи, здрави там, дето чакат вас, но знайте, че сега ви по-много любя аз.
Но не че без преструвка стискахте ми ръце, че жежката цалувка ви беше от сърце;
нито че с вас отдавна аз бил съм разделен – та с тази радост явна срещнах ви този ден.
За друга аз причина възлюбих ви така: у вас найдох, дружина, по-доблестни сърца.
Видях, че в ваште жили кипеше горда кръв, че бяхме се сближили неволно с тайна връв.
Идея благородна бе общата ни страст и за борба свободна горяхме в същий час.
Честит да е случаят, в кой нашите сърца така да се узнаят можиха с две словца!
Че буйно те живяли в притворният си сън, че тайно в них горял е един и същ огън!
1875
Г. и А. - Григор Божков и Антонов, когато минаха още през 1875 година през Сопот, отивайки за Клисура, за да подготвят въстанието.
Обратно към: [Пряпорец и гусла][Иван Вазов][СЛОВОТО]
|