![]() ![]() На пушката миОй, пушко, пушко сестрице, ти моя радост голяма, настава време, настава аз тебе да те нарамя.
Нарамя и да отида в балканска хладна долина, та с тебе да се пофаля пред мойта вярна дружина.
Дали не ще се делиме, каквото и да ни свари, дали ще сявга да бъдем със тебе, пушко, другари?
Ил скоро ази ще падна, а ти у врага ще минеш и в гърди братски, юнашки, ах, люти рани ще чиниш?
Но щото и да се случи, кьлна те в майчино име, в неволя, в лошаво време ти вярна, пушко, бъди ми.
Затуй, когато се срещнем със наште върли душмани, въз тях ти пискай и пръскай огън, куршуми и рани!
По два, по трима пронизвай и смърт им люта изпращай, тогаз без жалба, без милост душа си богу преда ща.
1876, април 10
![]() ![]() ![]() |