Обратно към: [Пряпорец и гусла][Иван Вазов][СЛОВОТО]

(На невъстаналий град К.)

И го пиет оно благо вино,

благо вино со люта отрува

Нар. песен

Дойде Гергьовден, а християни

по стар обичай колат курбани,

всякой се радва честит и ясен,

че е дочакал такъв ден красен.

По трева мека черги послани

и по них гозби слагат избрани:

ягнета мазни кат позлатени,

бъклици тежки с вино налени.

Редом попове с патрахил ходат,

тлъстите плешки набожно сбират,

тъпани блъскат, свирците свират,

весел пирува тамо народът.

„Налейте! – викат, – дайте да пинем,

светаго Гьоргя с радост да минем,

трезни да бъдем каква облага?

С винце тъгата по-скоро бяга.

Да даде господ и догодина

пак да сме сбрани тука дружина!”

Ядат и пият мъже, невести...

Здравици стават йоще по-чести!

Пийте да пийме, роби заспали,

цяла година туй сме чакали!

Нашите грижи нека разсейме,

с вино ядът си ний да залейме.

Не щем да знайме що бяхме вчера,

нито за утре имаме вера;

пийте, па ако зло ни нагази –

други да мислат заради нази!

С многото мисъл нищо не стая;

в трудове, в мъки утре ще капнем.

Щото попийнем, щото похапнем,

полза най-после то ни остая.

Чуйте ли тамо що се случава?

Този вик силен, дет се раздава?

Знайте ли вие кой ден настана?...

Напусто викам, сган неразбрана!

В вашите гърди сърца се крият,

дето от завист и от страх бият...

Дрямка мори ги, вино бълнуват,

чувства по-горди тях не вълнуват!

Днес е Гергьовден! Дайте да пийме!

Сили душевни в нас да убийме:

тъй се теглата леки представят,

тъй се по-лесно клетви забравят!

1876

Обратно към: [Пряпорец и гусла][Иван Вазов][СЛОВОТО]