![]() ![]() На Гергьовден(На невъстаналий град К.)
И го пиет оно благо вино, благо вино со люта отрува Нар. песен
Дойде Гергьовден, а християни по стар обичай колат курбани, всякой се радва честит и ясен, че е дочакал такъв ден красен.
По трева мека черги послани и по них гозби слагат избрани: ягнета мазни кат позлатени, бъклици тежки с вино налени.
Редом попове с патрахил ходат, тлъстите плешки набожно сбират, тъпани блъскат, свирците свират, весел пирува тамо народът.
„Налейте! – викат, – дайте да пинем, светаго Гьоргя с радост да минем, трезни да бъдем каква облага? С винце тъгата по-скоро бяга.
Да даде господ и догодина пак да сме сбрани тука дружина!” Ядат и пият мъже, невести... Здравици стават йоще по-чести!
Пийте да пийме, роби заспали, цяла година туй сме чакали! Нашите грижи нека разсейме, с вино ядът си ний да залейме.
Не щем да знайме що бяхме вчера, нито за утре имаме вера; пийте, па ако зло ни нагази – други да мислат заради нази!
С многото мисъл нищо не стая; в трудове, в мъки утре ще капнем. Щото попийнем, щото похапнем, полза най-после то ни остая.
Чуйте ли тамо що се случава? Този вик силен, дет се раздава? Знайте ли вие кой ден настана?... Напусто викам, сган неразбрана!
В вашите гърди сърца се крият, дето от завист и от страх бият... Дрямка мори ги, вино бълнуват, чувства по-горди тях не вълнуват!
Днес е Гергьовден! Дайте да пийме! Сили душевни в нас да убийме: тъй се теглата леки представят, тъй се по-лесно клетви забравят!
1876
![]() ![]() ![]() |