Обратно към: [Тъгите на България][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Е добре, но ази гледам –

честно сърце в теб не бий

и високо изповядам,

че изменник в теб се крий.

Ако наште мъки, рани

ти да беше споделил,

то към нашите тирани

толкоз нежен не би бил.

Ти не би викал: „Мълчете!

Тежкий забравете кръст,

мир със тигрите сторете

и с убийците – съйъз!“

Ти разбрал би, че потока

вечно кървав ще се лей

и че яма зла, дълбока

между тях и нази зей.

Че не може светлината

да живува със мракът,

нито правдата с лъжата,

нито агнето с вълкът;

нито ангела с мръсника,

ни юнака с гнилий труп,

нито роба със кръвника,

нито ние с турчин груб!

6 декември 1876

Обратно към: [Тъгите на България][Иван Вазов][СЛОВОТО]