Обратно към: [Тъгите на България][Иван Вазов][СЛОВОТО]

I

За борба часът настана,

за последнята борба;

чуйте вече във Балкана

гърми бойната тръба.

    Ей пет века, що теглихме,

но да теглим веч не щем:

ако роби се родихме,

волни ищем да умрем.

    Хай под знамето народно

с враговете да се бийм,

дор отечество свободно

най-подиря придобийм!

II

С мъките си нашто племе

доста вълнува светът;

хай пък с подвизи големи

да се чуем този път!

    Зарад жертви дойде време,

дом, живот да не жалейм:

злато трябва л'? – Да дадеме!

Кръв ли трябва? – Да я лейм!

    Хай под знамето народно

с враговете да се бийм,

дор отечество свободно

най-подиря придобийм!

III

Смърт, огън, борба жестока,

нищо нас не ни страши,

че на робството ни срока,

видим, веке се свърши.

    Нека турчин да изпита

нашта ярост, нашта мощ:

орела е нам защита,

лева ще ни бъде вожд!

    Хай под знамето народно

с враговете да се бийм,

дор отечество свободно

най-подиря придобийм!

IV

Българино! Робе яден!

Грабвай ножа, лети в бой!

Бъди грозен, безпощаден!

Кръв проливай, не се бой!

    Умреш ли, умри със слава!

И ще знайш, кат влазяш в гроб,

че синът ти, кой остава,

той поне не ще е роб!

    Хай под знамето народно

с враговете да се бийм,

дор отечество свободно

най-подиря придобийм!

Април 1877

Обратно към: [Тъгите на България][Иван Вазов][СЛОВОТО]