напред назад Обратно към: [Майска китка][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Калинкин сън


Заспала мома, заспала

самичка в поле широко,

където цвете сбирала

под едно дърво високо.

 

Завея вятър от мoре,

скърши ми гранка маслина,

падна ми гранка от горе,

удари в гушка Калина.

 

От сън мома се събуди,

събуди, още зачуди.

Фана да плаче Калина

и ветра люто проклина:

 

Ветро ле, да онемееш.

В туй поле да не повееш!

Що ме, ветро ле, пробуди

и сънеца ми прокуди?

Ази сладичко сънувах,

че със либе се цалувах.

 


напред горе назад Обратно към: [Майска китка][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух