напред назад Обратно към: [Майска китка][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Мома Ангелина


Колчем заран си замина,

гледам бяла Ангелина

посред двори, че си спава:

зора грее, тя не става,

славей пее, тя не шава.

И до нейната главица

бардак стои със водица,

а във него китка цвете.

Пусти порти и проклети,

залостени, заградени,

заключени и подпрени –

не съм змия да се вмъкна,

не съм пиле да префръкна,

нито елен да премина,

да цалуна Ангелина.

 


напред горе назад Обратно към: [Майска китка][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух