напред назад Обратно към: [Майска китка][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Злата и майка й


Злато мари, злато име,

мари, дъще, я кажи ми,

кой ти цветето набаска,

кой ти бузата одраска,

кой ти гушката закачи –

там стори червено значе?

 

– Мари, мале, мила мале,

като питаш, да ти кажа:

снощи гости сме имали.

Отидох вода да тража

с менци сама на извoра.

Там заварих много хора.

Рекох малко да почакам

и за мене ред да доде...

 

Че отде ги бяс проводи

черни биволи проклети –

между нази се увряха,

бистра вода да си пият.

Едно биволче най-мало,

пусто що бе пощръкляло,

ни зарита и затласка

и с опашка ме забръсна,

та ми цветето разкъсна,

и ми бузата одраска,

и ми гушата закачи,

та стори червено значе!

 

– Мари, дъще, мари, Злато,

мари, чеденце благато,

лъжи, лъжи колко сакаш,

от мен вяра да не чакаш:

й аз съм се мари момила,

й аз съм на вода ходила,

и кат тебе съм патила.

 


напред горе назад Обратно към: [Майска китка][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух