Обратно към: [Майска китка][Иван Вазов][СЛОВОТО]

През прозорците кристални

         месечко се смей

и чучурче с глас печалний

         в тишината пей.

А освен тях нищо живо

         няма окол нас

и в туй място мълчаливо

         всичко спи в тоз час.

И тя нежно кат възвила

         мраморний си врат,

спи си сладко млада, мила,

         дъха аромат.

Обратно към: [Майска китка][Иван Вазов][СЛОВОТО]