напред назад Обратно към: [Майска китка][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Вечер


Ясно слънце веч преваля

         тъмните гори

и небето то запаля

         с огнени зори.

 

Дневний крясък умалява,

         бяга летний пек

и дървенцата развява

         ветрец тих и лек.

 

Птичките по-звучно пеят,

         трепкат си крила,

агънцата милно блеят,

         скачат по поля.

 

В тоя час, кога се скрива

         дневната звезда,

ти излазяш по-красива

         с менци за вода.

 

Между другите жени си

         най-прекрасна ти;

те цветя са, ала ти си

         роза, що цъфти.

 


напред горе назад Обратно към: [Майска китка][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух