Обратно към: [Майска китка][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Ясно слънце веч преваля

         тъмните гори

и небето то запаля

         с огнени зори.

Дневний крясък умалява,

         бяга летний пек

и дървенцата развява

         ветрец тих и лек.

Птичките по-звучно пеят,

         трепкат си крила,

агънцата милно блеят,

         скачат по поля.

В тоя час, кога се скрива

         дневната звезда,

ти излазяш по-красива

         с менци за вода.

Между другите жени си

         най-прекрасна ти;

те цветя са, ала ти си

         роза, що цъфти.

Обратно към: [Майска китка][Иван Вазов][СЛОВОТО]