напред назад Обратно към: [Майска китка][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Недовършено


На най-злощастний человек

тя би обърсала сълзите,

тя бе изляла сладък лек

на мойте болки ядовити.

 

За вечна искрена любов

и тя, и ази се заклехме

и като в рай ний земен, нов

в блаженството се веселехме.

 

И вярвах в мойта простота,

че тъй ще бъде непрестанно,

че у жената любовта

е нещо много постоянно...

.........................................

.........................................

 


напред горе назад Обратно към: [Майска китка][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух