Иван Вазов - Майска китка

Обратно към: [Майска китка][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Едно възпоминание

Celeste enchantement des premiers amours.
Parny

Залибих те пламенно, страстно,

пламна ми огъня в гърди,

откакто ти, Рино, напрасно

таз искра в сърце ми гуди.

Таз искра! Туй чувство горещо!

Как то ме облада завчас.

От тебе по-друго, по-сладостно нещо

не мислях, не знаях, не виждах тогаз.

То моето сърце по-друго направи,

стопли го по-силно, нов мир му откри,

по-нови желанья във него постави,

да знае да люби, да знай да гори.

Неволно бе негли, но ти си причина,

та мойта невинност изчезна, загина

и кат ме извлече из тихий покой,

поклонник направи ме твой.

Аз любях те вече безкрайно

и младо си сърце теб принос бях дал,

но мойте въздишки, но моята жал

ги никой не знайше: страдаях аз тайно.

Не знайше, че ти, без да щеш,

ме върло в сърцето удари,

мечти ми детински попари;

тъй както студеният скреж

убива по пролет цветята.

Таз страст безнадеждна, що в мен си таях,

бе тебе, уви, непозната!

Но често, когато те срещнувах, ах,

се мъчех със погледи живи,

с въздишки дълбоки, горчиви

на теб да обадя, о Рино, тогаз,

че много страдаях, че либях те аз!

И като те молях за милост най-мала,

боях се, уви! да не би ме разбрала!