напред назад Обратно към: [Майска китка][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Едно възпоминание


Celeste enchantement des premiers amours.
                                             Parny

 

Залибих те пламенно, страстно,

пламна ми огъня в гърди,

откакто ти, Рино, напрасно

таз искра в сърце ми гуди.

         Таз искра! Туй чувство горещо!

         Как то ме облада завчас.

От тебе по-друго, по-сладостно нещо

не мислях, не знаях, не виждах тогаз.

То моето сърце по-друго направи,

стопли го по-силно, нов мир му откри,

по-нови желанья във него постави,

да знае да люби, да знай да гори.

Неволно бе негли, но ти си причина,

та мойта невинност изчезна, загина

и кат ме извлече из тихий покой,

         поклонник направи ме твой.

 

Аз любях те вече безкрайно

и младо си сърце теб принос бях дал,

но мойте въздишки, но моята жал

ги никой не знайше: страдаях аз тайно.

         Не знайше, че ти, без да щеш,

         ме върло в сърцето удари,

         мечти ми детински попари;

         тъй както студеният скреж

         убива по пролет цветята.

 

Таз страст безнадеждна, що в мен си таях,

бе тебе, уви, непозната!

Но често, когато те срещнувах, ах,

         се мъчех със погледи живи,

         с въздишки дълбоки, горчиви

на теб да обадя, о Рино, тогаз,

че много страдаях, че либях те аз!

И като те молях за милост най-мала,

боях се, уви! да не би ме разбрала!

 


напред горе назад Обратно към: [Майска китка][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух