Обратно към: [Майска китка][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Недей слуша, недей вярва,

         миличка женице,

хорски думи ядовити,

         лошите язици.

Хората са тъй от време:

         за злото способни,

очите йм са завистливи,

         сърцата им – злобни.

Чуждото добро боде ги,

         нивга не почиват...

Твойте сълзи ги не стряскат

         или ги разсмиват.

Нявга ти бе красна, млада,

         с поклонници много;

ти грееше, ала днес си

         наказана строго.

Ти въздишаш, ти сe мислиш

         добрините прежни,

в миналото ти живееш

         сред теглата днешни.

Никой тебе за утеха

         не каза две думи,

ти чу думи и обиди,

         тежки кат куршуми.

Аз те срещнах и разбрах те

         със вълненье скрито;

видях в теб душа прекрасна

         и сърце разбито.

И със нежност аз съзрях те

         и в борба със злото

свалих тварът от сърце ти –

         срамът от челото.

Ти можа веднъж да кажеш:

         ази съм щастлива!

Видя, че лобовта в тебе

         йоще била жива.

Но защо си дните мръщиш

         с тез съмненья грозни?

Защо даде ухо лесно

         на чуждите козни!

Недей кълня, недей мрази!

         Вражда не прилича

кат на теб жена родена

         само да обича!

Обратно към: [Майска китка][Иван Вазов][СЛОВОТО]