Обратно към: [Майска китка][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Ей нет соперниц, нет подруг.
                                 Пушкин

За таз тайна хубавица

рекох да попея,

нимфа ли е ил девица,

да реша не смея.

Тя е красна, тя заслужи

света да я знае,

от вси моми, от вси ружи

по-прелестна тя е.

Кой я срещне, шъпне тамо:

хубава си, момне;

кой я види веднъж само,

винаги я помни.

Нейний поглед пуща пламен

и гори сърцето,

скромността й грей като камен

безцен на лицето.

Всите сърца тя вълнува

и добри, и груби,

никой ней се не любува:

трябва да я люби.

Като роза е засмяна

през майска вечеря.

Има снага кат Диана,

гърди кат Венера.

Вий напразно ще се майте,

русенски девици,

за кого са да узнайте

моите песници.

Не търсете; таз напета

не е между вази,

в ваший бал и соарета

нивга тя не влази.

В други места глухи, скрити

тя цъфти нечута,

като люляка в скалите,

що пътник не бута.

Аз я видях, кат се скитах

там край бреговете,

тя коя бе, не попитах

и вий не търсете.

Доста е да знайм, че тя е

българка и красна

и сега за таз мома е

мойта песен ясна.

Обратно към: [Майска китка][Иван Вазов][СЛОВОТО]