![]() ![]() II. За един чорбаджия, когато умреВеч умря! Умря горкият! Отърва се веч светът! Четир души го влечът, в гроба му да го зарият, червеците да гостът. Сиромаси, кат видяха, че отнасят тоз мръсник, радостен изпущат вик, дрипите им се засмяха. Ази плача пък от жал! Не че той е на носило, но защото бих желал да го видя на бесило!
![]() ![]() ![]() |