напред назад Обратно към: [Майска китка][Иван Вазов][СЛОВОТО]



II. За един чорбаджия, когато умре


Веч умря! Умря горкият!

Отърва се веч светът!

Четир души го влечът,

в гроба му да го зарият,

червеците да гостът.

Сиромаси, кат видяха,

че отнасят тоз мръсник,

радостен изпущат вик,

дрипите им се засмяха.

Ази плача пък от жал!

Не че той е на носило,

но защото бих желал

да го видя на бесило!

 


напред горе назад Обратно към: [Майска китка][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух