Обратно към: [Майска китка][Иван Вазов][СЛОВОТО]

(Весьма нужно)

Зъл си, графе! Зъл си много!

Упорит си, въртоглав;

но ако разсъдим строго,

имаш право: ти си граф.

Твоят род ти право дава

лuшен да си на светът,

титула в теб заменява

и сърцето, и умът.

В висши кръгове живе ти

и без да ти кажем: сляз! –

ти нас, мравките, почете

         и слезна при нас.

Но, о граф, след чест такава

много стана груб и див;

човещинта повелява

и на графа да й учтив.

Наш язик слухът ти вреди,

нашто име те гневи;

ти ни казваш: самоеди!

Плюйш въз нашите глави!

С нас живейш, но с нас не си ти.

Чужда ти е таз земя,

що те с хлябът си насити,

що радушно те прия,

кога ти – сюрмах-скиталец

         се представи нам;

псувай тоз народ-страдалец!

         Псувай! Няма срам!

Бъди граф, барон ил папа,

бъди немец сладкорек,

но, о графе, с душа сляпа,

бъди малко и човек!

Това племе недостойно

остави го, ти си прав:

теб без нас ще й по-спокойно

и нам по-добре без граф!

Обратно към: [Майска китка][Иван Вазов][СЛОВОТО]