напред назад Обратно към: [Първи стихотворения (1870-1876)][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Сонет


Към един български списател

 

Ти списател неуморний, що без спирка със перото

книги пишеш, съчиняваш драми, стихове редиш,

ако бих ти казал прямо две-три думици, каквото

същ и искрен твой приятел, щеш ли да ми се гневиш?

 

Туй, що пишеш за народа, чакай в тебе да узрее,

да те въодушеви то, па тогаз му го предай!

Че несвястно четмо прави простий още да тъпее,

а разбраний да се смее. Твойта муза туй желай?

 

Не се самооболщавай и не вярвай думи частни,

че нарядко бива автор с публика да са съгласни:

че кога се той мни гений, тя го има за кърпач!

 

В работа си бръз не бивай, че туй навик е детинский,

с почит взирай се над нея, кат художник стар атинский

в статуята си любима; тъй творец ще си, не писач!

 


напред горе назад Обратно към: [Първи стихотворения (1870-1876)][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух