напред назад Обратно към: [Първи стихотворения (1870-1876)][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Прибирание в Отечеството


I

 

Виждам, виждам родний край,

виждам го, не е далече,

да вървим, другари, вече,

че сърце тупти, не трай.

             Да възлезем в параплова,

             ей кат лебед там стои,

             че тръбата е готова

             третий път да изехти.

 

II

 

Щем да видим България,

нейни хубави поля,

там щем видим и ония,

що са мили на сърца.

             Тоз в дворове, друг в колиби,

             всякой, де му е честта:

             на гърди на мило либе

             ил при старий свой баща.

 

III

 

Аз роден съм по-навътре –

под поли на планина –

и въз нейна стръмнина

горский кон ще ме потътри.

             Колко сладко ще е мен,

             кат пак видя тез букаци!

             Де се лута бръз елен,

             де пей славей из габраци!

 

IV

 

И кога пристигна аз

на Балкана, там на върха

ща запея с ясен глас,

кон ми живо ще запърха.

             Как сърце ми ще се свие,

             как ще силно да забие,

             като в миг ми се открие

             родната юдол, уви!

 

V

 

Там цъфтят червени рози,

Стряма се лъщи, играй,

там расте зелено лозе,

хубав е мой бащин край:

             леко, леко като крачим:

             ще пристигнем бащин дом:

             бързо, братя, да се качим

             в параплова бежешком!

 

1874

 


напред горе назад Обратно към: [Първи стихотворения (1870-1876)][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух