напред назад Обратно към: [Първи стихотворения (1870-1876)][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Свещникът да свети!


Non d’aucune chevalerie
je n’ai le brevet sur vélin,
je ne sais qu’aimer ma patrie...
je suis vilain et très vilain!

                                Bèrandger

 

I

 

Чуйте що ви казвам, драги ми деца!

Вий като играйте тъй насам-нататък,

весело крещите със гласец си сладък,

колко са червени вашите лица!

Но като търчите, то се сe пазете

да не угасите някак си свещта,

че ще да останем всинца ний в нощта,

моля ви пазете свещника да свети!

 

II

 

Та недейте толко силно се бори!

Вярвам, че борбата е живот и сила,

тя е знак, че в вази светлост се явила,

но като лудейте в тез борби, игри,

може да угасне; па си представете

колко ще е грозно без виделина:

мене ми е страшно да сме в тъмнина.

Моля ви пазете свещника да свети!

 

III

 

Знайте ли тогава... гато в черни мрак

ний седяхме клети, колко си патихме?!

А пък днес изново кат се осветихме,

тоз светлик да пазим кат имот най-драг...

Свестни веч бъдете и се оставете!

С тез борби безместни губим си свесът,

та ветрища бурни щат я угасят...

Моля ви пазете свещника да свети!

 

IV

 

Лошо е, дечица, в мракът да стоим,

че тогаз излазят черните вапири,

всяк един възсядат, та с них да се тири,

вещи от които много се боим!

Па и вий самички я ми тук явете,

нали сте кат слепи, гато сте във мрак?

Виделото й сладко и в тоз вик и бяг

моля ви пазете свещника да свети!

 

Цариград, 1872

 


напред горе назад Обратно към: [Първи стихотворения (1870-1876)][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух