напред назад Обратно към: [Първи стихотворения (1870-1876)][Иван Вазов][СЛОВОТО]



На чужбина


Преди години аз оставих

село и бащиний си дом,

на път далечен се отправих

през планината бързешком.

 

Тогаз мечтаях във ума си

за бъдащите злати дни

и без да крия радостта си,

летях към чуждите страни.

 

И пълен с бляскава надежда

и с омаятелни мечти,

едвам отечество изглеждах,

небрежно казвах му „прости!“

 

Не знаях аз, не оценявах

какво оставях тоя ден

и тъй несмислено менявах

отечество за край студен!

 

Ала бидoх наказан строго,

откак се с него подиграх:

теглих в чужбина, плаках много,

задето люлка си презрях.

 

Изчезнаха ми вси мечтанья

и лъжни фантоми, и рай,

и родните възпоминанья

тешат ме в тоя чуждий край!

 

Отечество! долино свята,

поляни красни! милий бряг,

кога ли с радост хвърковата

ще мога вас да видя пак?!

 


напред горе назад Обратно към: [Първи стихотворения (1870-1876)][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух