напред назад Обратно към: [Първи стихотворения (1870-1876)][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Тежка мисъл


Във душата ми стъмнена

горки мисли се таят,

мойта съвест възмутена

ядни спомени летят.

 

Мислях ази да промина

в тоз лукав и шумен свет

тих, невинен, но загина

таз надежда занапред.

 

Няма туй, кое желаях,

аз да найда на света

и това, кое мечтаях,

виждам, че било мечта.

 

Чувства хубави и прави

обладаваха ми дух,

но всъде срещнах лукави

и всъде неправда чух.

 

Бодростта ми се изгуби

всред световните беди

и душата ми възлюби

туй, що мразеше преди!

 


напред горе назад Обратно към: [Първи стихотворения (1870-1876)][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух