напред назад Обратно към: [Първи стихотворения (1870-1876)][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Приветствие на леди Странгфорд


I

 

Вест радостна, мила

чу наший народ:

в Цариград стъпила

и чест нам сторила

миледи Странгфорд.

 

И муза ми драга

венеца завчас

на глава си слага

и запя веднага

със ясний си глас.

 

Добре ми дошла ти,

миледи Странгфорд,

в тез места благати

и мили, познати

на славният лорд,

 

на твой скъп стопанин,

на наший Странгфорд,

достоен гражданин,

прочут англичанин,

с името си горд.

 

Той пръв милостиво

погледна към нас

и доде му криво

тъй несправедливо

да тлейм до тоз час.

 

И той ни обикна

и да ни огрей

завесата вдигна

и с мощ се провикна:

„Тоз народ живей!“

 

И с доблест най-сгряна

на нас – народ клет,

приятел он стана

и веща забрана

пред западний свет.

 

II

 

Ти днес си стъпила

във пределът наш

и нашата сила,

жал, нужда, теглила

лесно ще узнайш.

 

Ще видиш, че струва,

о леди Странгфорд,

днес да се милува

и с помощ дарува

българский народ.

 

Странгфорд благородний

бе в броя на тез

души превъзходни,

що с думи свободни

браниха ни днес.

 

Ний народ сме скромен,

не можем вдигa

за неговий спомен

паметник огромен

от бронза сега.

 

Но в гърди ни траят

горещи сърца,

кои не забравят

тия, що ни правят

добро на света.

 

Да благодариме

нам е драго днес:

неговото име

дор на свят стоиме,

в нас ще е на чест.

 

III

 

Добре ми дошла ти,

миледи Странгфорд,

в тез места благати

и мили, познати

на нашият лорд!

 

Сопот, 1875, декември 2

 


напред горе назад Обратно към: [Първи стихотворения (1870-1876)][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух