напред назад Обратно към: [Първи стихотворения (1870-1876)][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Песен на юнаците на "Радецки"


I

 

Гордий лев се издига над нас

          и ни ободрява.

Ний летим, ний летим тоя час

          на бой и на слава.

България в тоз бунт велик

окървавена с жалостен вик,

          братя, нас призовава.

 

II

 

Нейни синове храбро трошът

          робските окови,

на тирана си гордо крещът:

           „Вам не сме робове!“

Но тиранина жалост няма,

          с кръв и с пепел зарова.

 

III

 

Скоро ний ще пристигнеме там,

          тамо на Балкана,

и в земята, що драга е нам,

          ще съзрем тирана –

и на нашият доблестен глас

нов огън ще изпълни тогаз

          внуците на Карана!

 

IV

 

И тогаз задружно в славен бой

          ще да полетиме,

турска кръв ще се лей кат порой,

          варвари ще бийме!

И за многото наши тегла

и заклани жени и деца

          страшно ще отмъстиме!

 

V

 

Може би кат се борим с врагът

          в родните полени,

да намериме там ранна смрът

          млади и зелени.

Но тя смърт мила ще да е нам,

че не роби, покрити с срам,

          а свободни ще мреме!

 

1876, май 20

 


напред горе назад Обратно към: [Първи стихотворения (1870-1876)][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух