напред назад Обратно към: [Стихотворения, печатани през 1877-1880][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Марш


I

 

Из кръв и дим, и жалост

свободата изгря

по нашата земя;

о, не биде нахалост

голямата борба.

В гори, в поля

по вся земля

            се носи ек:

България й свобода!

            Така, така!

Земята ни й свободна,

свободна ще й во век.

 

II

 

Измъчений народе,

живей свободен ти,

напредвай и цъфти,

веч меча се забоде

в тиранските гърди.

В гори, в поля

по вся земля

            се носи ек:

земята ни й свободна!

            Така, така!

България й свободна!

Свободна ще й во век!

 

III

 

Веч лева се издигна

над нашите гори:

той пак се възцари!

Ръката ни навикна

меч остър да върти.*

В гори, в поля

по вся земля

            се носи ек:

България й свободна!

            Така, така!

Земята ни й свободна!

Свободна ще й во век!

 

IV

 

Закона ще ни пази

от произвола сляп!

Веч няма силен, слаб;

веч няма между нази

ни господар, ни раб!

В гори, в поля,

по вся земля

            се носи ек:

България й свободна!

            Така, така!

Земята ни й свободна!

Свободна ще й во век!

 

V

 

Които ни са братя

по кръв и по сърце:

тям нашите обятья!

Вам нашите проклятья,

жестоки врагове!

В гори, в поля,

по вся земля

            се носи ек:

България й свободна!

            Така, така!

Земята ни й свободна!

Свободна ще й во век!

 

VI

 

На черната робия

да гине памятта!

И дор сме на света,

ще бъде България

свободна и една!

В гори, в поля,

по вся земля

            се носи ек:

България й свободна!

            Така, така!

Земята ни й свободна!

Свободна ще й во век!

 

1878

 


* Или: тиранин да мори.

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения, печатани през 1877-1880][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух