напред назад Обратно към: [Стихотворения, печатани през 1877-1880][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Поздравление към негово височество княза Александра I


Пo случай на връщането му от празненството на 25-годишния юбилей от царуванието на царя Освободителя.

 

И днес пак със шум и вик,

княже, срещаме те ния,

и пред твоя царствен лик

викаме с възторг велик:

добре дошъл из Русия!

 

Ти бе в родний Петроград,

де великий цар приемна

поклона на целий свят;

ти видя тоз празник свят,

пълен с слава незабвенна.

 

Де съдбата на конец

с царя по-тясно свърза ви

и ви даде нов венец,

като „Зимния дворец“

във живота ви прибави!

 

Ний чрез твоето лице

своят поздрав му пратихме,

свойта любов и сърце

и със дигнати ръце

към небото се молихме.

 

Ти обадил му си с глас

и тъга ни, и молби ни

и далеко там от нас

сте кроили в същий час

наште бъдъщи съдбини.

 

И обсипан с милост, чест

от избавителя сяйни

ти – кивот безценен – днес

носиш благодатна вест,

ответ на мечти ни тайни.

 

Затова, о княже мой,

България с радост нежна

взира се към лика твой

и там – братия безброй

чакат думица надежна.

 

Бог изволил да слепиш

твойте дни с съдбата наша:

с нас ведно желайш, търпиш,

радост, грижи с нас делиш,

пийш из горката ни чаша.

 

Туй участье сърдобол,

балсам е за наште рани,

името ти е символ.

С завист към твой млад престол

гледат всичките тирани.

 

Внуче царевий висок!

Твойта младост, ум, порода

за честта ни са залог!

Дай прогресу път широк!

Бди над млада ни свобода!

 

Та да крепнем в сговор, мощ

и да вдъхнем упованье

на мильони братя йощ,

що въздишат ден и нощ

в чуждо иго оковани.

 

Теб се падна славний дел

наште сълзи да добършиш:

онаследваната цел

е велика. Бъди смел

епопеята да свършиш.

 

Да ти явим ний спешим

нашта преданост: прийми я!

И кат гост си честитим,

срещаме те и крещим:

добре дошъл из Русия!

 

Прийми днес и моя дар.

Той не е венец от сминът,

дето грее кат жар,

нито китка минзофар

сред снега от мен откинат;

 

но е пожеланье, знай,

що бог няма да забрави:

Българско от край до край,

под твой скиптър като трай,

юбилеят ти да слави.

 

19 март 1880, Берковица

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения, печатани през 1877-1880][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух