![]() ![]() Кога те погледна...Кога те погледна как скиташ се бледна с небрежни коси и твоето чeло, сърдито и смело, букет не краси,
и глупата мода над твойта природа остая без власт – ти будиш във мене любов, уваженье, госпожо, тогаз.
В богати труфила, в брилянти и свила да бих те видял, аз бих се слuсал, аз бих те здрависал – и бих те презрял!...
Гордей се, госпожо, мълвата не може почерни с петнo ни твоята бедност, ни гордата бледност на твойто чело.
Минувай, минувай! Смях, шопот не чувай, не чакай поклон. Ти повеч си нежна с таз външност небрежна, с тоз гордия тон.
Гордей се, презирай, ръка не простирай, скръбта си потай. Светът – той нехае – не ще да те знае – и ти го не знай!
Та що? И да знал би – над твоите жалби не би се смилил. На свойто участье към твойто нещастье цена би турил.
Но ти го не просиш и кръста си носиш без ропот, без стон и, гордо, сърцата, приемаш борбата кат някой закон.
Бори се, о жено – понеже й решено да гинеш в борба, стой срещу вълните, посрещай стрелите на свойта съдба.
Яви ти на всите, що нямат в гърдите куража за бой, как малкий едрее, как слабият грее, кога е герой.
Защото в туй време за чувства големи не става ни реч и който се сблъсне със вихрите мръсни, не вдига се веч;
защото в челякът днес чезне юнакът с душа от мермер и нему му тряба макар в жена слаба да види пример.
![]() ![]() ![]() |