напред назад Обратно към: [Звукове][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Разбитий


Кога умра, не плачете –

не ща сълзи и тъга –

а по-скоро заровете

мойта хладната снага.

 

Заровете я в тревата,

там при Стара планина,

де цъфтяла за борбата

мойта ранна младина.

 

Та там никой крак, ни шопот

да не буди моя мир –

дето няма други ропот

освен тихия зефир;

 

де ни слава, ни присмивка

да не стряскат гробний свод:

има право на почивка

в бой разсипаний живот.

 

1883

 


напред горе назад Обратно към: [Звукове][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух