Обратно към: [Звукове][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Под лозата зелена, до чучура хладни

              пак замислен седа...

Плувам в сладки мечти, в кръгозори отрадни,

              кули чудни града –

кули чудни, вълшебни, на мисъл крилата

              светлорозови, луди чеда...

И мечтая за щастье, за слава фърката –

              о, мой уме, ти нямаш юзда!

И мечтая да бях бил орел – син небесни...

              Ту пък – младост, без нощ, без конец,

ту блаженства в любов... ту триумфи чудесни,

              ту на гения светлий венец;

и мечтая на подвиги славни, грамадни

              аз да бъда светливий герой,

и мечтая... безмълвен в гроба покой

              под лозата зелена, до чучура хладни.

1890

Обратно към: [Звукове][Иван Вазов][СЛОВОТО]