Обратно към: [Звукове][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Ти каза туй – и аз го чух;

ти не искa – и ме отрови,

ти буря внесе в моя дух,

ти зле ми раната разрови.

Благодаря... Аз спотаих

и бол, и кипналата злъчка;

аз вuдех образа ти тих –

и не направих нито бръчка.

Дали позна ти мойта скръб

и мойто мрачното геройство?

Не! Твоя взор остана тъп,

завит с убийствено спокойство,

и ти ми рече: „Лека нощ!“

Аз отвещах: „И тебе тоже“...

И във сърцето с тоя нож

легнах да спа... о боже, боже!...

1883

Обратно към: [Звукове][Иван Вазов][СЛОВОТО]