напред назад Обратно към: [Звукове][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Повехнала роза


Повехнала розо,

повехнало цвете,

от време честито,

о спомен мил, клети!

 

Не ща да те фърла –

обичам скръбта ти, –

аз искам да гледам,

кат капат листа ти;

 

как капат печално

безвонни и бледни –

как нижат се твойте

минути последни...

 

Че сладко е, цвете,

на оня, що вене,

надежди и радост

изгубил и стене,

 

картини на жалост

да гледа без дума –

как младото чезне,

как живото клюма,

 

как стонът зефирни

в гората издъхва,

как славеят млъква,

потокът пресъхва;

 

как пада без време

разбитата лира

и розата нежна

как чиста умира.

 

1883

 


напред горе назад Обратно към: [Звукове][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух