Обратно към: [Звукове][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Повехнала розо,

повехнало цвете,

от време честито,

о спомен мил, клети!

Не ща да те фърла –

обичам скръбта ти, –

аз искам да гледам,

кат капат листа ти;

как капат печално

безвонни и бледни –

как нижат се твойте

минути последни...

Че сладко е, цвете,

на оня, що вене,

надежди и радост

изгубил и стене,

картини на жалост

да гледа без дума –

как младото чезне,

как живото клюма,

как стонът зефирни

в гората издъхва,

как славеят млъква,

потокът пресъхва;

как пада без време

разбитата лира

и розата нежна

как чиста умира.

1883

Обратно към: [Звукове][Иван Вазов][СЛОВОТО]