напред назад Обратно към: [Звукове][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Лудата мома в манастира


Тя луда е и аз съм нейна майка.

Я вижте я как бъбре, как се смей!

По цяла нощ, горкичката, се вайка –

          сърцето ми копней.

 

Церих я всякак, нищо не помага.

Вий знайте? От любов се разболе.

На нивата... Фанa я туй веднага...

          И оттогава – зле!

 

Тъй, от любов е луда. Хора клети

две либета разлъчиха – за грях.

Севда е страшно нещо, помислете...

          Не е, не е за смях.

 

С ръце в сърце й пусто не се бръква,

та да извадиш болката оттам,

сe него мисля – съмва или мръква –

          какво бе туй – не знам.

 

Нa, вижте: болна, а пък млада, здрава...

Тинтява пи, баяха й – тя си пак!

Свети Иване, подари й забрава,

          прати й на сърцето ляк!

 


напред горе назад Обратно към: [Звукове][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух