напред назад Обратно към: [В чужбина 1888-1889][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Молитва


Тебе, Боже, аз се моля,

Теб изливам си сърцето,

Тебе, по чиято воля

дишам, страдам под небето;

 

Тебе, кой живот ми даде

и в мен разума запали,

и душата ми създаде

за мечти и идеали;

 

Тебе, кой от свода тамо

сейш ми пътя със надежди,

за кого си спомням само

във великите премежди;

 

прати, Боже, крепка вяра

на душа ми безотрадна,

та на кръста си под твара

малодушно да не падна.

 

Дай Ти мощ на мойта слабост –

днес е час на изпитанье, –

дай ми Ти велика храброст

в туй великото страданье –

 

да не умрат мъжки сили

в боя тежки със неволи,

де се чупят толкоз криле,

гордости и яки воли;

 

да не клюмне мен челото

пред кумира на тълпата,

пред вида на тържеството

на силата, на лъжата.

 

Не оставяй стидно ази

да пропадна в бой със злото

и съмненье да ме сгази

в тебе, в правдата, в доброто.

 

Петербург

 


напред горе назад Обратно към: [В чужбина 1888-1889][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух