напред назад Обратно към: [В чужбина 1888-1889][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Нова година


Вчера настъпи нова година.

Сухо и ледно срещнах я аз:

както и тая, дето замина,

нищо не носи ново за нас.

 

Нищо тя ново за нас не носи

на свойто черно, младо крило,

ни ответ ясен на зли въпроси,

ни лек врачовен на старо зло.

 

Кривди жестоки пак вред царуват,

голото зъзне, гладното мре,

вражди, омрази света вълнуват –

простата дата не ще ги спре.

 

Вражди, омрази!... Чувам им екът!

Той предвещава беди и смрът;

мильони саби зловещо звекат

с кръв да залеят сега светът!

 

А човек щастье сe ожидава

с здравици, с песни, с възторг голям.

А речта „Мир вам!“ пуст звук остава

от деветнайсет века насам.

 


напред горе назад Обратно към: [В чужбина 1888-1889][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух