напред назад Обратно към: [В чужбина 1888-1889][Иван Вазов][СЛОВОТО]



В храма


Неволно отбих се във Божия храм –

кат пътник отпаднал под сенчица хладна,

свещена молитва възлизаше там

и лейше мир сладък в душата ми страдна.

 

Наведох смирено, покорно глава,

смущение тайно обзе ме неволно,

и някакви чудни и нови слова

из моето сърце извираха болно.

 

Аз молех се жежко към Бога велик

за помощ, утеха в живота ми тежки –

за мене, за братя, за всеки клетник,

за всичкия страждущи род человешки.

 

И молех на кръста разпетий Христа

да вдъхне мен свойта любов и търпенье...

И дълго йощ шъпнеха мойте уста,

и леко и светло ставаше на мене...

 

Одеса

 


напред горе назад Обратно към: [В чужбина 1888-1889][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух