напред назад Обратно към: [В чужбина 1888-1889][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Беше време...


Беше време, когато не знаех

ни унинье, ни мрачно безсилье

и с световните хали играех,

кат орел със разперени криле;

 

беше време, когато бедите

не страшаха душата ми млада

и с усмивка се фърлях в борбите

и във бурите търсех услада,

 

и за удара удар отдавах,

и на хулата с песен отвръщах,

и омразата малко познавах,

и вразите си често прегръщах.

 

И бях силен и млад, и бях жаден

за живот и за труд, и за радост...

Беше време... но що да повтарям

вечний стон на фръкна’лата младост?

 


напред горе назад Обратно към: [В чужбина 1888-1889][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух