напред назад Обратно към: [В чужбина 1888-1889][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Безсънна мисъл


Нощта царува, тихо навън е.

Улици мъртви спят запустели,

в сладка почивка животът тъне,

спят борби, грижи, ядове, цели.

 

Ангел небесен тих сън навява

на клепки морни, на гърди страдни;

само теб, мисъл, сън не смирява,

само ти нямаш покой отрадни.

 

Спи, що се риеш в бездни дълбоки?

Що будиш скърби в плесен завити?

Що буташ в сърце рани жестоки?

Що от сън дигаш змий ядовити?

 

Виж, навън свети месец омайни,

сладко заспал е сводът небесен.

Спи! Или фъркай в мирът безкрайни!

Що се вреш, бъхтиш в тоз затвор тесен!

 


напред горе назад Обратно към: [В чужбина 1888-1889][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух