напред назад Обратно към: [В чужбина 1888-1889][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Скръбен си, поете...


(Уломък)

 

Скръбен си, поете... В твойта душа страстна,

виждам, ври, клокочи море скръб безгласна.

О поете мрачни, бог я в теб тури –

твойта мисъл жива в лен да не мухлясва,

творческият пламък в теб да не угасва,

да има той пища, светлив да гори,

 

Защото скръбта е същи дар небесни,

майка благородна на вечните песни...

Черпи ги ти свойте из тоз извор скъп;

всяко сърце болно тях ще ги обикне,

всяка скръб човешка тям ще се откликне,

че човекът сам е въплотена скръб.

 

И тез песни тъжни, кат молитви чудни,

ще крепят душите в минутите трудни

и на тях ще леят врачебен елей...

Пей за братска обич, сей мисли високи

да омекнат чувства и сърца жестоки,

пей ти за доброто, за любовта пей!

 

Защото, поете, скръбта милост ражда

и на всеки вопъл братски се обажда,

защото във всяко сърце, що тупти,

има едно кътче жадно и готово

да чуй блага дума, да чуй топло слово

и от чувства честни сладко да трепти.

 


напред горе назад Обратно към: [В чужбина 1888-1889][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух