напред назад Обратно към: [В чужбина 1888-1889][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Нощ


Безсъница, задуха... мисли безчет!

Излязох да дъхна на въздуха нощни.

Луната златеше заспалия свет

и свода, засипан с брилянти разкошни.

 

Каква тишина величава, света –

и долу гор! Какъв мир и радост!

Аз гълтах я с очи, с уста и с душа

на лятната нощ чародейната сладост.

 

И никакъв стон, ни въздишка, ни глас

не идеха в тая вселена заспала...

И тъй беше тихо, като че тогаз

всемирната скръб бе навеки умряла...

 

Петербург

 


напред горе назад Обратно към: [В чужбина 1888-1889][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух