напред назад Обратно към: [В чужбина 1888-1889][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Като пчели...


Като пчели, когато се роят,

изфръкнали из кошура си тесни,

така и мойте тъговити песни

на облак из сърцето ми летят;

 

като поток, отприщен от яруга

висока, мойта скръб лудей –

по-скоро, в миг, да се излей –

бухти, една вълна залива друга.

 

И леко мойте стихове текат,

и всяка песен е едно мъченье

изляно, едно сладко облекченье

за раните, в душа ми що горят.

 

Благодаря ти, творче, в тоз час тежки,

че дал ми си за песните дарът:

и песните, като сълзите жежки,

скръбта услаждат, мъките церйът.

 


напред горе назад Обратно към: [В чужбина 1888-1889][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух