напред назад Обратно към: [В чужбина 1888-1889][Иван Вазов][СЛОВОТО]



В изгнание


Приятели, вий не забравихте

    прокудений беден поет,

в скръбта му го сам не оставихте,

    сгряхте го с братски привет.

 

Изпитах аз тежки гонения

    там, в моята родна страна.

Във чуждата – нови мъчения:

    самотност, тъга, тъмнина...

 

О боже, защо туй страдание –

    далеко от моя народ

да тлея в горчиво изгнание,

    да влача печално живот?

 

Да крия от чужди сълзите си,

    да чезна ненужен, нечут –

аз сила ли нямам в гърдите си

    за работа честна, за труд?

 

Не свети ли ум под челото ми

    и в мен не кипи ли кръвта,

не трябва ли вече живота ми

    за нищо добро във света?

 

Ил няма кому подкрепление

    духовно в бедата да дам,

да влея заря, пробуждение

    в заспалите съвести там?

 

Напразно... А сърце прободено

    копнее в чужбина и мре...

Не тебе се сърдя, о родино,

    не ти ме отфърли, презре.

 

Ти пак ми разгръщаш обятия,

    но ти си сама под ярем,

еднакви са наште проклятия,

    под същите удари мрем.

 

Приятели – вий не забравихте

    поета в таз тежка тъга,

да плаче от радост направихте

    сърцето ми клето сега,

 

когато за дъх освежителен

    копнее в тоз чужди предял,

за братски привет ободрителен

    от родна земя долетял.

 

Одеса, 1888

 


напред горе назад Обратно към: [В чужбина 1888-1889][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух