напред назад Обратно към: [В чужбина 1888-1889][Иван Вазов][СЛОВОТО]



В униние


Et toi, dis donc, toi que voila.
Qu’as tu fait de ta jeunesse?

                              Verlaine

 

 

Години фъркат, живот отива.

Уморен, отдих търси духът.

Тревожно поглед назад се впива –

в минало шумно, в изминат път.

 

Много ли в него следи оставих

от благородни, честни дела?

Що добро нещо ази прибавих

в общата скудост, лен и мъгла?

 

Фърлих ли семе за жътва плодна

в почвата млада, дето минaх?

Мисъл пуснaх ли там благородна?

Светло и вечно що завещах?

 

Как си послужих с дарът господен?

Почетох ли го с достоен труд?...

Тъжно аз гледам пътя изходен,

сърце ми свива нъравствен студ...

 

Безумно ази изхарчих сили,

на вятър фърлях, нахалост сях,

не пестих младий жар в мойте жили,

запас духовен лудо пилях.

 

В страсти метежни, в борби несвесни

що чудо чувства пръснах, слепец!

Пръсках всеместно цветя чудесни,

но красен, вечен свих ли венец?

 

Не цених доста мойто призванье,

ни в душа тайний пламък свещен;

аз пях, но рядко гордо съзнанье

за дълг високи сгревa ме мен.

 

И мойте песни тъй отлетяха...

Много ли отклик имa от тях?

Случайно скудни зърна паднаха

в ровката нива, аз дето пях...

 

Как много пръснах – и посях малко –

от толкоз сили, младост, живот!

О син разсипник, прахосал жалко

в безумни оргий безцен имот!

 


напред горе назад Обратно към: [В чужбина 1888-1889][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух