напред назад Обратно към: [В чужбина 1888-1889][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Сърце


О бедно сърце, пак се вълнуваш,

пак се безумно в гърди ми тръшкаш,

примреш минутно – и забеснуваш,

и пейш пияно, и болно пъшкаш.

 

О сърце мое, сърце несвястно,

кога ще имаш отдих надежден?

Смутове вечни люшкат те бясно,

няма за тебе час безметежен?

 

Най-слабий удар болки в теб буди,

най-ситна искра в пожар те туря,

ту спомен горки, ту скърби луди –

сe ще в теб има някоя буря.

 

И ти пак жадно пийш мъки нови

и сладко, сладко гориш, копнееш –

стига, че нещо те мъчи, рови,

стига, че страдаш и – че живееш!

 

1888

 


напред горе назад Обратно към: [В чужбина 1888-1889][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух