напред назад Обратно към: [В чужбина 1888-1889][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Не сили се...


Не сили се на изповед тежка,

не откривай свойта тайна жална,

твойте сълзи казват я без грешка:

ти си жертва на съдба печална.

 

И теб рано измени живота,

скръб забули твойто чело ясно,

ти, йощ млада, влачиш веч хомота

тежкия на битие нещастно.

 

И ти мълчиш! Ти си длъжна, бедна,

да си мяташ на скръбта покривка,

да излазаш пред тълпата ледна

с ад в душата – на лице с усмивка.

 

Само аз ги зная какво значат

тез усмивки, като мраз студени,

тия влажни очи, що не плачат,

тез въздишки по лице разлени...

 


напред горе назад Обратно към: [В чужбина 1888-1889][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух