напред назад Обратно към: [В чужбина 1888-1889][Иван Вазов][СЛОВОТО]



4-та годишнина на Сливница


Война позорна, война проклета!

(О боже, всяка война такваз е!) –

рано ти наште мирни полета

с гроби насея, с кърви накваси.

 

Омразна ми си с твоята слава,

с кървавий празник, що завеща ни;

радост на други нек тя внушава –

в мен буди болки, негодуванье.

 

Помня аз живо време нещастно,

кога ти пламна с фурий си бледи

и зверски страсти раздуха бясно

и два народа трепетни сведе –

 

не на труд общи, на пир домашен,

а на сеч кървав, на смърт, проклятья!

Брат на брат гневно дигна меч страшен,

вместо да падне нему в обятья.

 

*

Сливнице, ти си гроб. кой погълна

хиляди сили, надежди, вери...

Враждата само там не потъна:

тя дебне злобно, за мъст трепери.

 

Сливнице славна, кому требвa ти

с твоята слава, ужаси, лаври?

Кой два народа при теб изпрати?

Кой се безбожно над тях погаври?

.........................................................

 

Теб те подготви зъл гений адски,

та с твойте венци, срамове, гроби

вечно да будиш във души братски

радости зверски и зверски злоби.

 

*

И мойта муза възпя таз слава!

И сви на гроба венец кръвнишки!

И сля гласа си в шумната врява,

заглуши в гърди честни въздишки.

 

И не казa тя думи високи

за любов, прошка и примиренье,

и не навлече траур дълбоки

посред народний триумф пиени.

 

И в песента й звучеше ярост –

от тьмний вихър и тя обзета –

господи, ти ще простиш, от жалост,

човека слаби, но не поета!

 

Одеса, 1888

 


напред горе назад Обратно към: [В чужбина 1888-1889][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух