напред назад Обратно към: [В чужбина 1888-1889][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Алеята


Чудна нощ приспа земята морна.

Светнаха с брилянти небесата

и зефир прохлада животворна

лейше, сладко шъпнеше с листата.

 

Ний седяхме мълчешком под свода

тъмен на акацийте зелени,

и ведно с заспалата природа

тънехме във сладко упоенье.

 

И мечтаехме за щастье вечно,

за нощ? чаровни, дни безбурни...

И души в блаженство безконечно

сливахме ги във мечти лазурни.

 

И летяхме в други мир тогази,

пълен с наште блянове небесни...

И живота ний оставяхме зад нази

да гърми с талазите си бесни!

 


напред горе назад Обратно към: [В чужбина 1888-1889][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух